4 нояб. 2006 г., 02:04  

С мерак за теб

922 0 3

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Бюрото ми, разхвърляно е.

Папки, бележки, листове,

притеглят ме “с магнит” –

перото мое да излива

в сладки страсти за тебе стихове,

защото съм чешит.

 

Седя в уюта тих на кабинета –

за тебе мисля

и “наточил” съм със стръв,

върха “наежен” на писеца,

за теб да “скърца

с порива, на лъв.

 

На буква С

овална, сладострастна

с недозавършен кръг,

но плавна, като теб –

писалката ми гали

с ласка сластна,

листа

и трепетния първи ред.

 

Преливам в буква И

насечена и остра –

по думата,

която ми е стон,

мерак и блян,

повдигащ “лоста”,

на моя силно

вкоравен

нагон.

 

От буква Л ,

разкрачено полъхва

желание –

за твоите бедра,

а капка от мастилото изсъхва,

настръхнала в чатала и

с нега.

 

Гърдите ти,

на В ме подлудяват –

перото непослушно се върти,

извивайки се,

сякаш го товарят

не букви да изписва,

а стрели.


На А ме стряска “знака забранено”

и “бариерата”, поставена пред “там”,

но, вънка ми е толкова студено –

ще я прескоча,

за да ме “притоплиш с плам”.

 

От О, потръгва всичко лесно

и Обич Моя се написва с лекота,

защото с теб, сърцето ми е честно

и окрилена в него, пърха любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нещо изключително оригинално!!! Много ирония, самоирония и в същото време чисто като чувство! Ех, значи...Направо да го хване яд човек!
    Анета и Ласка, добре че сте наминали вие поне!
  • Претворен в стих зов
    към нечий образ мил...
    Дали това е ... любов
    или закачки се редил?

    Поздрав и усмивка за текста.
  • Опааа!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...