Погледна ли в очите ти,
аз виждам нея.
Ръцете ти така студени са
в очакване на нея.
Стоя сама със мисълта за теб
и пиша всеки следващ ред...
Жестоката съдба така ни отреди -
за теб да страдам аз,
а за нея - ти.
Но надежда в мен остана -
някой ден да бъдем двама.
В един свят далеч от суетата,
свят на истината, свят на красотата...
© Теодора Андреева Всички права запазени