С многоточие...
Не знам защо (не) смиламе... мисловъчно.
Не знам защо напред (прогресът) е добро.
Не знам дали съм тук... или пък няма ме...
Не знам дали, защо, изобщо...
А нима в познанието има смисъл?
Нима ни прави по-добри... по-живи?
Мисловността обърква сетивата...
За да отнеме всяка вярна мисъл -
Насечени кръстовища... от кръстопъти...
Кръстове си носим... вместо раници.
И спорът е безмислен...(?!) нали ходим...
и пътища избираме. С познание...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джули Всички права запазени
Ама наистина браво!!Много е замислящо и ритъма ми хареса..не са много хората които на 17 си мислят за тези неща.."чувствата объркват мисълта,а мисълта обърква всяко чувство"Гушки!
