11 дек. 2007 г., 16:29

С многоточие...

840 0 3
 

Не знам защо (не) смиламе... мисловъчно.

Не знам защо напред (прогресът) е добро.

Не знам дали съм тук... или пък няма ме...

Не знам дали, защо, изобщо...

 

А нима в познанието има смисъл?

Нима ни прави по-добри... по-живи?

Мисловността обърква сетивата...

За да отнеме всяка вярна мисъл -

 

Насечени кръстовища... от кръстопъти...

Кръстове си носим... вместо раници.

И спорът е безмислен...(?!) нали ходим...

и пътища избираме. С познание...?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джули Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...