24.12.2010 г., 13:59

С надеждата на тихата ми песен

1.1K 0 15

По зимното стъкло на любовта ни

чертае ни съдбата верен път.

Камината все още не е догоряла,

в стремежа си да разтопи леда.

 

По зимното стъкло на любовта ни

нощес и вятъра остави свaоя щрих.

Рисувал както му допадне -

сърца, сковани в мрак и студ.

 

По зимното стъкло на любовта ни

пробягват мънички искри надежда -

в длани събери ги, запази ги

в своята душа – копнежна...

 

По зимното стъкло на любовта ни

една звездица тази нощ ще блесне,

с надеждата за новото начало,

с надеждата на тихата ми песен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...