С наслада
Приеми ме такава,
каквато съм всъщност,
изваяна с изящни черти,
целуни ме тогава,
когато изтръпваш
и от нежност чак те боли.
Долови ме в екстаза,
където се пръснах
на хиляди капчици светлини.
Приюти ме с наслада,
с която в нощта потъвах
и дълго в нея сърцето ми тупти.
Утеши ме накрая,
когато пристигам
и сливам се с твойте ритми,
настани ме веднага,
в деня да присъствам
и изживея наново с теб красоти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
