Приеми ме такава,
каквато съм всъщност,
изваяна с изящни черти,
целуни ме тогава,
когато изтръпваш
и от нежност чак те боли.
Долови ме в екстаза,
където се пръснах
на хиляди капчици светлини.
Приюти ме с наслада,
с която в нощта потъвах
и дълго в нея сърцето ми тупти.
Утеши ме накрая,
когато пристигам
и сливам се с твойте ритми,
настани ме веднага,
в деня да присъствам
и изживея наново с теб красоти...
© Светлана Тодорова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
