С нея
Ти си жена за любов! -
извикал морякът сподавен.
Морето погълна викът,
донесен от вятър нехаен.
Излязъл на сред взора морски, изваян от бурни вълни, притиснат от чувство на болка, под небосклона с
насълзени очи.
Бушуваща в него страста е
морски тътен е нейния рев.
Но това не му стига да знае,
че с нея ще плава напред.
Очите му вперени в образ,
на далечен от него човек,
а до него платната танцуват, над вълни на сред
вятърен рев.
Да допрат челата си нежно
топли устни под тях да крещят...
И викът ще откликва
небрежно по скалите
на морския бряг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгени Илиев Всички права запазени
