Евко (Евгени Илиев)
5 2
22.12.2018 г., 5:42 ч.

С нея 

  Поезия » Любовна
642 1 2

Ти си жена за любов! -

извикал морякът сподавен.

       Морето погълна викът,

       донесен от вятър нехаен.

Излязъл на сред взора морски, изваян от бурни вълни, притиснат от чувство на болка, под небосклона с 

              насълзени очи.

    Бушуваща в него страста е

морски тътен е нейния рев.

Но това не му стига да знае,

че с нея ще плава напред.

Очите му вперени в образ,

на далечен от него човек, 

а до него платната танцуват, над вълни на сред

                 вятърен рев.

Да допрат челата си нежно

топли устни под тях да крещят...

          И викът ще откликва

          небрежно по скалите

          на морския бряг.

© Евгени Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??