С нова същност
Аз съм лоша! Ужасна! Боли
от всяка целувка привидно
тъй сладка!
И съм тежка! Ужасно тежи
всяка среща с мен обидно
кратка!
И съм грешна! Сама се избрах,
сама се харесвам такава.
С добрата Аз да се виждам спрях
и само с лошата сега ми остава.
От моите ръце лесно се изпада
(на мен не може да се разчита)!
Сърцето ми за никой днес не страда,
(отучило се е вече да обича)!
Аз ограбвам! С пълни шепи
крада!
Крадла на нощи и дни (на години).
Понякога плащам (със самота),
след себе си оставям 100 поредни зими...
...Толкова лоша! И черна! И зла!
Дано някой с тази моя същност да свикне!
Защото, когато бях все добра,
никой не пожела да ме обикне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванеса Всички права запазени
