С нова същност
Аз съм лоша! Ужасна! Боли
от всяка целувка привидно
тъй сладка!
И съм тежка! Ужасно тежи
всяка среща с мен обидно
кратка!
И съм грешна! Сама се избрах,
сама се харесвам такава.
С добрата Аз да се виждам спрях
и само с лошата сега ми остава.
От моите ръце лесно се изпада
(на мен не може да се разчита)!
Сърцето ми за никой днес не страда,
(отучило се е вече да обича)!
Аз ограбвам! С пълни шепи
крада!
Крадла на нощи и дни (на години).
Понякога плащам (със самота),
след себе си оставям 100 поредни зими...
...Толкова лоша! И черна! И зла!
Дано някой с тази моя същност да свикне!
Защото, когато бях все добра,
никой не пожела да ме обикне...
© Ванеса All rights reserved.
