Тя не бе по-различна, беше като нас -
имаше си име и живот...
Нито дявол, нито ангел - беше като нас,
малко по-добра, отколкото по-лоша.

Тя се смееше със нас,
пиеше със нас,
тя живееше със нас и вместо нас...
Беше тя една от нас -
никога на глас
не говореше за слава и за чест.
Но когато тръгна към нищото,
ние не можахме да я спрем...
и една приятелка така ни липсва днес...
ПРИПЕВ:
Знаем, че след болката идва и смехът,
знаем, че никога няма да е същото без теб.
Знаем, че отсега в сърцата ни ще е малко празно,
но никога не ще те забравим, приятелко наша.

Знаем, че беше красива и все така добра.

Нe трябваше да си отиваш, не трябваше да си отиваш,
Но защо, Господи, ни я отне. Защо така пожела, защо така пожела?
Защо угасна пламъка в очите ни? Защо те няма, приятелко най-добра?

Приятелко с име тъй нежно, отиде си твърде млада, млада,
не намерих лек за твойте рани.
ТИ имаше приятели безброй, които винаги ще те носят в сърцето.
Приятелко, защо си отиде тъй рано от нас? Защо боли без теб?  

ПРИПЕВ:
Знаем, че след болката идва и смехът,
знаем, че никога няма да е същото без теб.
Знаем, че отсега в сърцата ни ще е малко празно,
но никога не ще те забравим, приятелко наша.

Живота е гаден, живота е жесток,
но какво да правим - виновен е Бог, че те прибра при себе си.            
Когато я видяхме в ковчега с отворени очи,
ние знаехме, че ни гледа, знаехме и че тъжи.                                           
Тя знаеше много за нас и ние за нея,
но за жалост дойде мига, в който Бог ни я отне.