С очи ме докосни
Докосни ме нежно, с очи ме докосни!
Не виждаш ли – как пламвам цяла?
Души ме онзи порив в моите гърди,
завил страстта ми, сякаш одеяло.
И стене кожата ми, нежната ми плът,
под зверския копнеж да те целувам.
Ръцете ти са стон, душата ми е път…
Бленувам те, как силно те бленувам…
Докосни ме, моля те, аз само съм жена
създадена от неприкритата си жажда.
Ако ти си бряг, ще бъда твоята вълна,
за да мога в теб отново да се раждам.
Докосни ме нежно, с очи ме докосни,
със онзи поглед, парещо различен.
Под клепачите си нежно ме сломи
и аз ще ти докажа колко те обичам.
Силно ме вдъхнови романът "Неизречени желания" и нямаше как да не напиша това! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
Поздрав!!! Весели празници !!
