20.04.2008 г., 12:01

С очите на дете (Слънчев сладолед)

7.4K 0 26

 

Малко предистория:

Този стих ми хрумна след като дочух две малки деца в магазина:

"- Този сладолед от какво е?

  - Розовият е от ягоди, кафявият - от шоколад, а жълтият... от слънце!"

  Посвещавам го на тях - и на всички, които се чувстват деца. :)

П. П. Кое заглавие да оставя?

 

----------------------------------------------------------------

 

Погледнем ли света през детските очи,

ще стане по-красив и няма да вали

от небесата дъжд, а бисерни мечти

ще сипят своя прах по нашите коси.

 

Лъжовният саван пред взора ни мъглив

ще падне и духът във нас ще стане жив.

Ще видим, че не са напразни тез мечти

и може би дори ще станем по-добри.

 

Ще потекат реки от шарен сладолед:

кафяв от шоколад и жълт - от слънце взет.

И всеки ще е сит, дори във глад - щастлив,

че няма да жуми през макарона крив.

 

Ще стават чудеса, повярваме ли в тях,

ще има и тъга - тя също не е грях.

Но детските сълзи, по-чисти от кристал,

ще правят всеки път живота ни по-бял.

 

Морето ще е - ха! - до коленете гьол,

ще бъде просяк принц, а царят ще е гол...

Звучи като шега, а трябва просто все

да гледаме света с очите на дете.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Динков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С очите на дете
    Искам наистина да е така!!!
    Успявам до някъде,но....
  • На мен пък ми е приятно да виждам тук такива верни фенки Feel welcome at any time!
  • Прочетох стиха ти под звуците на "OVER THE RAINBOW".
    Благодаря ти за атмосферата, която създаваш. Приятно ми е да се отбивам при теб.
  • Много силно и мъдро - уважавам такива стихове.
  • "Морето ще е - ха! - до коленете гьол,

    ще бъде просяк принц, а царят ще е гол...

    Звучи като шега, а трябва просто все

    да гледаме света с очите на дете."
    Ще добавя само одобрителната си усмивка на съучастие Гласувам с две ръце

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...