20.04.2008 г., 12:01

С очите на дете (Слънчев сладолед)

7.4K 0 26

 

Малко предистория:

Този стих ми хрумна след като дочух две малки деца в магазина:

"- Този сладолед от какво е?

  - Розовият е от ягоди, кафявият - от шоколад, а жълтият... от слънце!"

  Посвещавам го на тях - и на всички, които се чувстват деца. :)

П. П. Кое заглавие да оставя?

 

----------------------------------------------------------------

 

Погледнем ли света през детските очи,

ще стане по-красив и няма да вали

от небесата дъжд, а бисерни мечти

ще сипят своя прах по нашите коси.

 

Лъжовният саван пред взора ни мъглив

ще падне и духът във нас ще стане жив.

Ще видим, че не са напразни тез мечти

и може би дори ще станем по-добри.

 

Ще потекат реки от шарен сладолед:

кафяв от шоколад и жълт - от слънце взет.

И всеки ще е сит, дори във глад - щастлив,

че няма да жуми през макарона крив.

 

Ще стават чудеса, повярваме ли в тях,

ще има и тъга - тя също не е грях.

Но детските сълзи, по-чисти от кристал,

ще правят всеки път живота ни по-бял.

 

Морето ще е - ха! - до коленете гьол,

ще бъде просяк принц, а царят ще е гол...

Звучи като шега, а трябва просто все

да гледаме света с очите на дете.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Динков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С очите на дете
    Искам наистина да е така!!!
    Успявам до някъде,но....
  • На мен пък ми е приятно да виждам тук такива верни фенки Feel welcome at any time!
  • Прочетох стиха ти под звуците на "OVER THE RAINBOW".
    Благодаря ти за атмосферата, която създаваш. Приятно ми е да се отбивам при теб.
  • Много силно и мъдро - уважавам такива стихове.
  • "Морето ще е - ха! - до коленете гьол,

    ще бъде просяк принц, а царят ще е гол...

    Звучи като шега, а трябва просто все

    да гледаме света с очите на дете."
    Ще добавя само одобрителната си усмивка на съучастие Гласувам с две ръце

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....