С паспорти в сърцата
Губим Родината, бавно полека,
Стъпка по стъпка, човек след човека
Всичко налично навън се изнася,
Всеки живее с тая нагласа,
Че скоро, след месец или година
От тая "дупка проклета",
ще се измъкнем и ще заминем.
Но ней ли Родината птица крилата,
единствена песен и екот в сърцата,
че така безхаберно да я оставим
и във време на болест
да я забравим?
Къде сте, българи, с паспорти в
сърцата, къде работите, къде
отглеждате си децата,
къде ги чакате да пораснат?
А нашата малка Родина угасва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиан Ковачев Всички права запазени
