Губим Родината, бавно полека,

Стъпка по стъпка, човек след човека
Всичко налично навън се изнася,
Всеки живее с тая нагласа,
Че скоро, след месец или година
От тая "дупка проклета",

ще се измъкнем и ще заминем.

Но ней ли Родината птица крилата, 

единствена песен и екот в сърцата, 

че така безхаберно да я оставим 

и във време на болест
да я забравим?

Къде сте, българи, с паспорти в
сърцата, къде работите, къде
отглеждате си децата, 

къде ги чакате да пораснат?

А нашата малка Родина угасва...