С паспорти в сърцата
Губим Родината, бавно полека,
Стъпка по стъпка, човек след човека
Всичко налично навън се изнася,
Всеки живее с тая нагласа,
Че скоро, след месец или година
От тая "дупка проклета",
ще се измъкнем и ще заминем.
Но ней ли Родината птица крилата,
единствена песен и екот в сърцата,
че така безхаберно да я оставим
и във време на болест
да я забравим?
Къде сте, българи, с паспорти в
сърцата, къде работите, къде
отглеждате си децата,
къде ги чакате да пораснат?
А нашата малка Родина угасва...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристиан Ковачев Все права защищены
