Jun 28, 2014, 11:59 AM

С паспорти в сърцата

Poetry » Civic

761 2 1

Губим Родината, бавно полека,

Стъпка по стъпка, човек след човека
Всичко налично навън се изнася,
Всеки живее с тая нагласа,
Че скоро, след месец или година
От тая "дупка проклета",

ще се измъкнем и ще заминем.

Но ней ли Родината птица крилата,

единствена песен и екот в сърцата,

че така безхаберно да я оставим

и във време на болест
да я забравим?

Къде сте, българи, с паспорти в
сърцата, къде работите, къде
отглеждате си децата,

къде ги чакате да пораснат?

А нашата малка Родина угасва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stivi797 (Стефан Янев)

А какво друго му остава на човек?
Не сме като украинците..... Не ни се мре.
И при това положение - какво остава?

2014-06-29T03:39:58+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0