Jun 28, 2014, 11:59 AM

С паспорти в сърцата

Poetry » Civic

752 2 1

Губим Родината, бавно полека,

Стъпка по стъпка, човек след човека
Всичко налично навън се изнася,
Всеки живее с тая нагласа,
Че скоро, след месец или година
От тая "дупка проклета",

ще се измъкнем и ще заминем.

Но ней ли Родината птица крилата,

единствена песен и екот в сърцата,

че така безхаберно да я оставим

и във време на болест
да я забравим?

Къде сте, българи, с паспорти в
сърцата, къде работите, къде
отглеждате си децата,

къде ги чакате да пораснат?

А нашата малка Родина угасва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stivi797 (Стефан Янев)

А какво друго му остава на човек?
Не сме като украинците..... Не ни се мре.
И при това положение - какво остава?

2014-06-29T03:39:58+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0