Jun 28, 2014, 11:59 AM

С паспорти в сърцата

Poetry » Civic

754 2 1

Губим Родината, бавно полека,

Стъпка по стъпка, човек след човека
Всичко налично навън се изнася,
Всеки живее с тая нагласа,
Че скоро, след месец или година
От тая "дупка проклета",

ще се измъкнем и ще заминем.

Но ней ли Родината птица крилата,

единствена песен и екот в сърцата,

че така безхаберно да я оставим

и във време на болест
да я забравим?

Къде сте, българи, с паспорти в
сърцата, къде работите, къде
отглеждате си децата,

къде ги чакате да пораснат?

А нашата малка Родина угасва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stivi797 (Стефан Янев)

А какво друго му остава на човек?
Не сме като украинците..... Не ни се мре.
И при това положение - какво остава?

2014-06-29T03:39:58+03:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0