С паспорти в сърцата
Губим Родината, бавно полека,
Стъпка по стъпка, човек след човека
Всичко налично навън се изнася,
Всеки живее с тая нагласа,
Че скоро, след месец или година
От тая "дупка проклета",
ще се измъкнем и ще заминем.
Но ней ли Родината птица крилата,
единствена песен и екот в сърцата,
че така безхаберно да я оставим
и във време на болест
да я забравим?
Къде сте, българи, с паспорти в
сърцата, къде работите, къде
отглеждате си децата,
къде ги чакате да пораснат?
А нашата малка Родина угасва...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кристиан Ковачев Todos los derechos reservados
