10.10.2011 г., 0:16 ч.

С песента си разплаках небето 

  Поезия » Любовна
898 0 8

Сам, с китара в нощта,

ме обзема тъга,

наранено ми плаче сърцето.

Пея за самота,

туй е мойта съдба,

с песента си разплаках небето.

 

Дъжд над мене вали,

а душата скърби,

нова рана отвори в гърдите.

Страшно много боли,

че отиде си ти,

отлетяха със теб и мечтите.

 

Влюбен в тебе аз бях,

ала днеска умрях -

ти остави ме сам пред олтара.

И реки от сълзи

ме задавят... Помни -

никога аз не ще те забравя!

 

 

 

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??