С песента си разплаках небето
Сам, с китара в нощта,
ме обзема тъга,
наранено ми плаче сърцето.
Пея за самота,
туй е мойта съдба,
с песента си разплаках небето.
Дъжд над мене вали,
а душата скърби,
нова рана отвори в гърдите.
Страшно много боли,
че отиде си ти,
отлетяха със теб и мечтите.
Влюбен в тебе аз бях,
ала днеска умрях -
ти остави ме сам пред олтара.
И реки от сълзи
ме задавят... Помни -
никога аз не ще те забравя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Добрев Всички права запазени
