Oct 10, 2011, 12:16 AM

С песента си разплаках небето

  Poetry » Love
1.3K 0 8

Сам, с китара в нощта,

ме обзема тъга,

наранено ми плаче сърцето.

Пея за самота,

туй е мойта съдба,

с песента си разплаках небето.

 

Дъжд над мене вали,

а душата скърби,

нова рана отвори в гърдите.

Страшно много боли,

че отиде си ти,

отлетяха със теб и мечтите.

 

Влюбен в тебе аз бях,

ала днеска умрях -

ти остави ме сам пред олтара.

И реки от сълзи

ме задавят... Помни -

никога аз не ще те забравя!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...