С песента си разплаках небето

Oct 10, 2011, 12:16 AM

Poetry » Love

989 0 8

Сам, с китара в нощта,

ме обзема тъга,

наранено ми плаче сърцето.

Пея за самота,

туй е мойта съдба,

с песента си разплаках небето.

Дъжд над мене вали,

а душата скърби,

нова рана отвори в гърдите.

Страшно много боли,

че отиде си ти,

отлетяха със теб и мечтите.

Влюбен в тебе аз бях,

ала днеска умрях -

ти остави ме сам пред олтара.

И реки от сълзи

ме задавят... Помни -

никога аз не ще те забравя!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vvvictor (Виктор Горов)

2011-10-13T21:40:10+03:00

С подходяща музика може да се получи хубава песен.
Хареса ми!
elenasim1 (Елeна)

2011-10-11T15:41:31+03:00

!...
ВаняИ (Ваня Иванова)

2011-10-11T15:39:01+03:00

Хубава е тъжна е тази песен!Почти си я изпах!Поздрав,Вальо!
Melany71 (Светла)

2011-10-11T14:04:31+03:00

Привет ,шкафче, не съм свикнала да си такъв!Усмихни се!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-10-11T13:42:44+03:00

Не само небето, а и мен разплака.
Поздрави, Валентин!
anarilska (Цветана Качерилска)

2011-10-10T18:00:46+03:00

Поетическо страдалчество е пропило всеки стих!
димитрова (Лилия Нейкова)

2011-10-10T07:56:57+03:00

Тъжно,сърцето плаче.Но и трябва да се запитаме,дали съответния човек го заслужава.
voda (Елица Ангелова)

2011-10-10T00:19:16+03:00

Забравя се, Шкафче.
Любовта е огън. И като всеки огън, угасва...
Кураж!