Oct 10, 2011, 12:16 AM

С песента си разплаках небето 

  Poetry » Love
901 0 8

Сам, с китара в нощта,

ме обзема тъга,

наранено ми плаче сърцето.

Пея за самота,

туй е мойта съдба,

с песента си разплаках небето.

 

Дъжд над мене вали,

а душата скърби,

нова рана отвори в гърдите.

Страшно много боли,

че отиде си ти,

отлетяха със теб и мечтите.

 

Влюбен в тебе аз бях,

ала днеска умрях -

ти остави ме сам пред олтара.

И реки от сълзи

ме задавят... Помни -

никога аз не ще те забравя!

 

 

 

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??