С поглед към вълните
С поглед към вълните
Блъскат вълните,
не жалят скалите,
камък е –
бавно се рони...
Бие сърцето –
силно, боли го!
Кой любовта му
от него отрони?
Поглед е вперил
натам, сред вълните,
дните минават -
не съхнат сълзите,
няма я онази
голяма любов,
за която на всичко
той бе готов.
Бяха щастливи,
влюбени бяха,
мечтаеха силно
да имат дете,
но случи се страшното –
тя взе, че пристана
на това отвратително,
грозно море.
Сега той, самотен,
седи на скалите,
гледа огромните
морски вълни,
очаква да стане
някакво чудо -
да я зърне отново...
Без нея боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Добрев Всички права запазени
