Oct 30, 2009, 12:23 AM

С поглед към вълните

  Poetry » Love
703 0 5

С поглед към вълните

 


Блъскат вълните,

не жалят скалите,

камък е –

бавно се рони...

Бие сърцето –

силно, боли го!

Кой любовта му

от него отрони?

 

Поглед е вперил

натам, сред вълните,

дните минават -

не съхнат сълзите,

няма я онази

голяма любов,

за която на всичко

той бе готов.

 

Бяха щастливи,

влюбени бяха,

мечтаеха силно

да имат дете,

но случи се страшното –

тя взе, че пристана

на това отвратително,

грозно море.

 

Сега той, самотен,

седи на скалите,

гледа огромните

морски вълни,

очаква да стане

някакво чудо -

да я зърне отново...

Без нея боли!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...