„...нека да те имам още малко,
както снощи - приказен и лунен...
Спи и ме сънувай неразплакана...
После аз сама ще те целуна.”
Маргарита Петкова („Спящият красавец”)
Последната милувка на тихото „прости”,
горчиво тишината разлюлява.
Отдавна ехото му е от мен по-силно.
Отдавна съм свещта недогоряла
и в шепите си спомени притискам.
Преглъщам вчерашните стъпки,
на прага на сърцето ми поспрели, ...