С(Помен)
„...нека да те имам още малко,
както снощи - приказен и лунен...
Спи и ме сънувай неразплакана...
После аз сама ще те целуна.”
Маргарита Петкова („Спящият красавец”)
Последната милувка на тихото „прости”,
горчиво тишината разлюлява.
Отдавна ехото му е от мен по-силно.
Отдавна съм свещта недогоряла
и в шепите си спомени притискам.
Преглъщам вчерашните стъпки,
на прага на сърцето ми поспрели,
а извървяното ме гледа през очите
на недоизживяното ни лято.
И пак пулсират празните ми вени,
наляти с лунни приливи и отливи.
Сънувам думите изгубени,
дъха на извора усетила.
Нощта е коленичела пред спомена
с последната милувка на „прости”.
Отдавна съм свещта недогоряла…
Още малко остани във съня ми.
А после аз сама ще те целуна
и ехото от теб ще ме прегърне.
19.10.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
МУЗИКА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
