yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
584 9048
Oct 19, 2009, 8:51 AM

С(Помен) 

  Poetry » Love
1608 0 30

                                                          „...нека да те имам още малко,
                                                           както снощи - приказен и лунен...
                                                           Спи и ме сънувай неразплакана...
                                                           После аз сама ще те целуна.”

 

                                                                    Маргарита Петкова („Спящият красавец”)

 

 

 

Последната милувка на тихото „прости”,

горчиво тишината разлюлява.

Отдавна ехото му е от мен по-силно.

Отдавна съм свещта недогоряла

и в шепите си спомени притискам.

Преглъщам вчерашните стъпки,

на прага на сърцето ми поспрели,

а извървяното ме гледа през очите

на недоизживяното ни лято.

И пак пулсират празните ми вени,

наляти с лунни приливи и отливи.

Сънувам думите изгубени,

дъха на извора усетила.

Нощта е коленичела пред спомена

с последната милувка на „прости”.

Отдавна съм свещта недогоряла…

Още малко остани във съня ми.

А после аз сама ще те целуна

и ехото от теб ще ме прегърне.

 

 

 19.10.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

 

МУЗИКА

 

 

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??