nellnokia (Нели Господинова)
225 4036
3.12.2010 г., 12:57 ч.

С(помен) 

  Поезия » Философска
1071 0 13

С(помен)  

 

Отиде си. A аз не носех черно.

Тогава сякаш в себе си скърбях.

И цветната ми дреха бе неверна –

аз след смъртта ти още млада бях.

Пред хората скръбта ми се пречупи

но в мислите ми и до днес си ти,

преливам с вино сякаш слабостта си,

а кръстът ти от виното кърви.

Такава съм. Задушница не тача -

черешите на живите ще дам,

но нощем, всъщност, още тихо плача

и гроба ти сънувам сред бръшлян,

завил в зелено сетните надежди,

очите ти засенчил под покров

и вързал тишината из под вежди

завинаги на кръста ти суров.

Такава съм. И днес те виждам сякаш,

как крачиш там, по пътя в утринта.

И погледът ти още много значи,

и в спомена за теб е обичта.

Изминали са толкова години,

а черното не свалям от гърба.

Макар че не със черно ще преминеш

и в моя сън, и после – през деня.

Когато те погребвах много млада,

когато исках толкова неща,

когато само нощем тихо страдах,

и мислено забравях за деня.

 

Какво да помня с поп или с камбана?

Аз литургии няма да чета!

Единствено, което ни остана,

което свързва мен и теб сега,

са тези недописани куплети,

и мислите, родени след тъга,

и сълзите -  там,  в тъмното пролети.

Ти пак се връщаш – въпреки смъртта.

 

 

© Нели Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??