С(помен)
С(помен)
Отиде си. A аз не носех черно.
Тогава сякаш в себе си скърбях.
И цветната ми дреха бе неверна –
аз след смъртта ти още млада бях.
Пред хората скръбта ми се пречупи
но в мислите ми и до днес си ти,
преливам с вино сякаш слабостта си,
а кръстът ти от виното кърви.
Такава съм. Задушница не тача -
черешите на живите ще дам,
но нощем, всъщност, още тихо плача
и гроба ти сънувам сред бръшлян,
завил в зелено сетните надежди,
очите ти засенчил под покров
и вързал тишината из под вежди
завинаги на кръста ти суров.
Такава съм. И днес те виждам сякаш,
как крачиш там, по пътя в утринта.
И погледът ти още много значи,
и в спомена за теб е обичта.
Изминали са толкова години,
а черното не свалям от гърба.
Макар че не със черно ще преминеш
и в моя сън, и после – през деня.
Когато те погребвах много млада,
когато исках толкова неща,
когато само нощем тихо страдах,
и мислено забравях за деня.
Какво да помня с поп или с камбана?
Аз литургии няма да чета!
Единствено, което ни остана,
което свързва мен и теб сега,
са тези недописани куплети,
и мислите, родени след тъга,
и сълзите - там, в тъмното пролети.
Ти пак се връщаш – въпреки смъртта.
© Нели Господинова All rights reserved.
