С прашки и чорапогащи
На Пепи
Както ходех снощи в мрака
на съседната гора,
срещнах кака дългокрака
с къса, дънкова пола.
Казах й веднага: “Здрасти!”
И попитах: “Как така
тя се скита в тези храсти,
в пущинаците сама?”
А пък мацката - свенлива
без майтап ми съобщи;
”Аз съм модна самодива!
Имам правилни черти.
Цял живот съм модно маце.
На бикини съм модел.
Нося прашки на Версаче
със чорапи на Шанел!
Ако в мен сега се влюбиш,
в мойто тяло и душа,
всичко свидно ще загубиш,
бързо ще те променя.”
Взрях се в хубавата кака
с манекенските крака.
Беше с блузка от битака
на картинки и петна.
Имах в джоба малка пачка,
проверих дали е там.
И предложих - за стотачка
да отидем в някой хан.
Там да хапнем свежи раци,
да потропнеме хорце!
И доволни - с куп мераци
и с бутилка шардоне
да си вземем чиста стая
на последния етаж,
за да стигнем там до края
с петминутен, хард масаж.
А момето… ме погледна,
и в лице ми обясни,
че държа се безогледно
в иглолистните гори.
Вместо ханче с речни раци
и масажи през нощта,
то - сред гъстите шубраци
на мига ме пожела!
Дръпна ме със всички сили
под един малинов храст
и… безсрамно ме насили
превъзбудена от страст!
Пъшках час във храсталака
под прекрасното моме!
И затънах - с двата крАка:
Пламна моето сърце!
Взех… до болка да обичам
самодивата - модел!
Нейни дрехи да обличам!
На Версаче и Шанел!
Всяка вечер лягам с прашки
и с чорапи пременен!
А момето - най-просташки
ми ги къса всеки ден!
Юри
Йовев
Септември
2022 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
