7.06.2008 г., 11:02

С пулса на сърцата ни

890 0 16
Ще те прегърна с топлината на земните недра,
ще те обсипя с цветята на райската градина.
Ти си жената, за която аз пребродих света.
Опивам се от твоята любов, моя зора любима.

Ще вдъхна в тебе най-силния порив за живот,
ще те превърна с ласки в слънчев водопад.
Пред обичта ни свещена като божествен плод,
световете и небесните Богове ще замълчат.

С пулса на сърцата ни горещи ще се слеем,
ще творим чудеса със силата на мисълта.
С красотата на изгревите бурно ще живеем,
ще осъществим всяка наша светла мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...