Jun 7, 2008, 11:02 AM

С пулса на сърцата ни

  Poetry » Love
891 0 16
Ще те прегърна с топлината на земните недра,
ще те обсипя с цветята на райската градина.
Ти си жената, за която аз пребродих света.
Опивам се от твоята любов, моя зора любима.

Ще вдъхна в тебе най-силния порив за живот,
ще те превърна с ласки в слънчев водопад.
Пред обичта ни свещена като божествен плод,
световете и небесните Богове ще замълчат.

С пулса на сърцата ни горещи ще се слеем,
ще творим чудеса със силата на мисълта.
С красотата на изгревите бурно ще живеем,
ще осъществим всяка наша светла мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...