С Рабан пътувахме без аутобан
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
На WC
С Пако Рабан дваминцата качихме трена.
По подбалканската - направо към ЧУмерна.
Отпървом уж от точка Бе до точка Ве -
на изток, гдето всичко живо се еве.
Една разкошна дама седна у купето,
бедра разтвори, вирна си дупето.
Извадих биричка, сланинка си нарязах,
жена си мигом аз наум зарязах.
Редя куплетчета, нали съм си поет,
сто книжчици издал - юнак напет.
Пако Рабан говори й на френски
за модните тенденции вселенски.
И аз въртя езиче, сал не онемял.
То цяло щастие е, че останах цял.
Такива бяха гледките инфарктни
на родни красоти най-нестандартни.
Накрая свърши с вик Маестрото Рабан,
пък аз опръсках мръсния таван.
Бях седнал на ръчичка та изтръпна,
да ми е густо щом я люшна слъстно.
Сам влакът и без туй нали ни клати,
ала в ума ми все са мама, тати.
Подир подсети ме колегата Рабан:
Не тръгнахме ли с теб за Коч Байрам?
Ах как надявах се на срещата с емира,
за пост културно аташе примирах.
Но до Кувейт не мойш достигна с влак.
Затуй го кротнах пустио мерак.
Картофки пърженки поръчах, втора бирка.
На туй научи ме шавливата комшийка.
И тъкмо бях обзет от чревен зор,
Рабан ми каза: слизаме - du Nord.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
