3.05.2017 г., 0:28 ч.  

С Рабан пътувахме без аутобан 

  Поезия » Хумористична
641 4 9

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

                                                             На WC

 

С Пако Рабан дваминцата качихме трена.
По подбалканската - направо към ЧУмерна.
Отпървом уж от точка Бе до точка Ве -
на изток, гдето всичко живо се еве.

Една разкошна дама седна у купето,
бедра разтвори, вирна си дупето.
Извадих биричка, сланинка си нарязах,
жена си мигом аз наум зарязах.

Редя куплетчета, нали съм си поет,
сто книжчици издал - юнак напет.
Пако Рабан говори й на френски
за модните тенденции вселенски.

И аз въртя езиче, сал не онемял.
То цяло щастие е, че останах цял.
Такива бяха гледките инфарктни
на родни красоти най-нестандартни.

Накрая свърши с вик Маестрото Рабан,
пък аз опръсках мръсния таван.
Бях седнал на ръчичка та изтръпна,
да ми е густо щом я люшна слъстно.

Сам влакът и без туй нали ни клати,
ала в ума ми все са мама, тати.
Подир подсети ме колегата Рабан:
Не тръгнахме ли с теб за Коч Байрам?

Ах как надявах се на срещата с емира,
за пост културно аташе примирах.
Но до Кувейт не мойш достигна с влак.
Затуй го кротнах пустио мерак.

Картофки пърженки поръчах, втора бирка.
На туй научи ме шавливата комшийка.
И тъкмо бях обзет от чревен зор,
Рабан ми каза: слизаме - du Nord.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??