В тунелите на разума е хлад.
Жалко само, че е доба...
Сред несигурност и страх –
признаци на зла тревога.
Някои сцени са недосънувани.
Други – недоизживяни...
Топъл цвят, примесен с черен.
Нюансиран блян,
раздран от пъплещи химери!
Параван, зад който
низпослан е пътят към...
Предверието.
Отрано плъзнала е жегата
по мъртвото човешко свлачище.
И е захапала душите!
Месо и кръв жадуват кладите!
Адски пир,
на който дяволът се е озъбил.
Покварен танц на самодиви... Писък!
Първичното се е събудило.
© Константин Дренски Всички права запазени