5.02.2010 г., 11:58 ч.

С такава страст обичат боговете 

  Поезия
562 0 10

Какво като не мога да танцувам,
без такт се свивам в топлите му длани.
И тръпно ми е, мило и уютно
във ореолите, обгърнали плътта ми.

Какво като не мога да запея?!
Нима за шепота е нужен чуден глас?!
Вибрирам вечер в струнна епопея –
едно обичам те и отговор: „... и аз”

Какво като не ме е ваял Бога?!
И хълбокът ми не е за сърма?!
Старая се! Поне това го мога.
Поне това умея... за сега.

Какво от туй, че губя във сравнения
и често съм разплакана и слаба,
дочула укорителните мнения 
на този, който лудо обожавам.

Какво като не съм спокоен полъх?!
Аз мога да съм вятър под крилете,
не тлея, във очите ми е огън –
с такава страст обичат боговете...

© Евгения Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??