25.02.2014 г., 21:43 ч.

С теб 

  Поезия » Философска
635 0 2

Знам от приятели...

Жилава пръчка съм...

Нищо не струват 

ни коне триста - яхнати,

нито пък - някакви дяволи.

В залеза съм полегнала,

към звездите посегнала

и нося с южния вятър,

обич за теб и мен свята.

Ценностни дарове

с жар сътворявам.

Бръквам в здравето

на всичките дяволи.

Имам си роби прелестни,

предано лошото смлели.

Руквам аз с вино алено,

живо и струйно греяно.

Там виждам духа си,

сврял се тихо до твоя.

Там аз непокорната,

от теб съм преборена.

Там аз най-разумната, 

без теб съм най-лудата.

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, мила Кети - заради твоя хубав и провокативен коментар го написах - хихихи.
  • За всяка лудетина си има магесник, който я преборва. Поздравления, повелителко на цветята!
Предложения
: ??:??