Знам от приятели...
Жилава пръчка съм...
Нищо не струват
ни коне триста - яхнати,
нито пък - някакви дяволи.
В залеза съм полегнала,
към звездите посегнала
и нося с южния вятър,
обич за теб и мен свята.
Ценностни дарове
с жар сътворявам.
Бръквам в здравето
на всичките дяволи.
Имам си роби прелестни,
предано лошото смлели.
Руквам аз с вино алено,
живо и струйно греяно.
Там виждам духа си,
сврял се тихо до твоя.
Там аз непокорната,
от теб съм преборена.
Там аз най-разумната,
без теб съм най-лудата.
© Мариола Томова Всички права запазени