3.01.2011 г., 0:08

С теб

1.5K 0 25

 

С теб

 

 

В тази нощ дари ме ти с криле –
вярвам още в коледното чудо!
Грях и мрак вилнееха залудо
в голото несретнишко поле.

 

Къс луна напреде от мечти,
с дъх извая ведри небесата...
С теб посрещнах радостно зората,
първите ѝ слънчеви лъчи.

 

В миг съдбовен, в края на нощта,
благост вля във вените студени.
Всички страсти, тъмни и вродени, 
смело разпиляхме в пустошта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...