С теб се разпадам на хиляди атоми,
меко потъвам в среднощни поляни.
Щом се усмихнеш, полита душата ми,
ласкаво галят ме твоите длани.
И водопадно в ръцете ти стичам се,
сънна въздишка от нежност припада.
Тръпнем до болка от нямо привличане,
звездно възкръсваме с вик от наслада!
И те докосвам по хиляди пъти,
сякаш не вярвам, не вярвам, че ти си
моя реалност... И слушам дъха ти,
тънат в очите ми твоите мисли. ...