* * * (С теб се разпадам на хиляди атоми)
С теб се разпадам на хиляди атоми,
меко потъвам в среднощни поляни.
Щом се усмихнеш, полита душата ми,
ласкаво галят ме твоите длани.
И водопадно в ръцете ти стичам се,
сънна въздишка от нежност припада.
Тръпнем до болка от нямо привличане,
звездно възкръсваме с вик от наслада!
И те докосвам по хиляди пъти,
сякаш не вярвам, не вярвам, че ти си
моя реалност... И слушам дъха ти,
тънат в очите ми твоите мисли.
Милвам унесено пламнали устни,
тихо просветват целувки безброй.
В мене танцуват изящни предчувствия
и ме обземат възторг и покой.
Твойта усмивка пречиства душата ми,
чезнат дни слепи и нощи студени.
С теб се разпадам на хиляди атоми
и се понасям към тайни Вселени.
20 август, 2010
© Милена Белчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
О, разпаднат на хиляди отекчени атоми.
-
Хаххах, благодаря и тук...
Догодина, живот и здраве, се надявам след разпада и да съградя нещичко...Хубавинки и вдъхновения за вас, дано успея да ви прочитям повечко всичките! -
От атомния разпад ще да е. И завишения радиационен фон около теб.
Нама как иначе да изпитваш подоби чувства все по-недостъпни за много голяма част от населението...
---
харесах! -
Поздравления! Много красиво красиво и нежно разпадане!
-
Хареса ми. Единствено
"сънна въздишка от нежност припада" ми се струва, че не трабва да припада. -
Ех, че влюбено разпадане...
Много ми хареса! -
Твойта усмивка пречиства душата ми,
чезнат дни слепи и нощи студени.
С теб се разпадам на хиляди атоми
и се понасям към тайни Вселени.
С пожелание за много творчески успехи...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Върбина, отегчени се пише с г. Освен това подозирам, че регистрацията ти е нарочна и си стар потребител, но това админите ще решат.