С теб ще стигнем надалече
Стига сме играли на игрички
с топчета и със парцалки...
Нека се поучиме от всички:
без игрите на пързалки.
Нека да сме откровено точни
в чувствата си между двама.
Да захвърлим мислите порочни
в новата за днес програма.
Нека се разходиме из парка
под високите тополи.
Да преминеме под лунна арка
и под облаците голи.
Нека чуем ритъма в сърцата.
Да се взреме във душите.
И да се погледнем във лицата,
да пошепнем на ушите...
Щом усетим тая тръпка дето
прави кръвното високо,
ще открием в парка, общо взето,
че сме влюбени жестоко.
И тогава... Ох, тогава, Боже,
дай ми сила и куража,
че под тази лунна арка може
със пресипнал глас да кажа:
Ти ми лягаш на сърцето, мила!
Ти си ми душата вече.
Вдъхваш ми невероятна сила.
С теб ще стегнем надалече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
