С теб в нощта
Оплита се гласът ти във нощта,
танцуват думите - сърцето чули
и с капки смях и мъничко тъга,
нанасят чувствата по мойте скули.
Отново си до мене - сякаш бях
забравил, че нощта е тъй красива,
че още диша в нея - онзи грях
със който тя доказва... че е жива.
Отново се оплитам в любовта
и думите и сякаш с тебе сричам,
разбрал, че няма друго на света,
освен едно... небето да обичам...
... което те закриля всеки ден
и всеки ден в очите му откривам
едни очи, поглеждащи към мен...
... и молещи се... в него да ме има...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
