С твоето име...
Нека други описват очите, ръцете, смеха ти...
Аз наживо не съм те видяла, но знаеш добре,
че със твоите думи достига до мен и дъхът ти -
той ме грабва и носи към някакво ново небе.
Нека други въздишат по спомен за мигове с тебе.
Аз във спомен не ще те превърна.
Ти дишаш у мен.
И защото е обич, а не мигновено обсебване,
само с твоето име покръствам
и всеки мой ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Поздрав, Водице 
