С вечерта се любеха очите ми
Умира залезът в червена рокля.
А вечерта е като блудница.
И обещава пак да бъде моя,
разпуснала косите дълги.
Чакам я!
Безсрамна и цинична като Месалина.
Искам я!
По нощница единствено -
от тъмно синьо.
И няма да ù кажа, че тя е
истинското ми падение,
докато смесвам водката с коняк.
Завит с косата ù,
дъбоко вдишвам аромата
на всичките осъмвали със нея.
И своя собствен ще добавя,
като дата в незавършен стих.
За да скрия колко съм уплашен -
ще я изнасиля...
От нежността останаха ми
само режещи до кръв парчета.
А тя ще бъде много мила...
Докато бавно изсветлее.
Когато я изпратя да си иде,
сълзите ù ще имат вкус на пролет и роса.
И само птиците ще знаят,
че с мене снощи е била.
В утрото ще тръгна
като незарасла болка.
Но някак винаги е лесно
на светлото да бъда смел.
До следващия залез.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тасо Всички права запазени
