С вечерта се любеха очите ми
Умира залезът в червена рокля.
А вечерта е като блудница.
И обещава пак да бъде моя,
разпуснала косите дълги.
Чакам я!
Безсрамна и цинична като Месалина.
Искам я!
По нощница единствено -
от тъмно синьо.
И няма да ù кажа, че тя е
истинското ми падение,
докато смесвам водката с коняк.
Завит с косата ù,
дъбоко вдишвам аромата
на всичките осъмвали със нея.
И своя собствен ще добавя,
като дата в незавършен стих.
За да скрия колко съм уплашен -
ще я изнасиля...
От нежността останаха ми
само режещи до кръв парчета.
А тя ще бъде много мила...
Докато бавно изсветлее.
Когато я изпратя да си иде,
сълзите ù ще имат вкус на пролет и роса.
И само птиците ще знаят,
че с мене снощи е била.
В утрото ще тръгна
като незарасла болка.
Но някак винаги е лесно
на светлото да бъда смел.
До следващия залез.
© Тасо All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Великолепно!
-
Не знам какво да кажа.. а си заслужава да кажа нещо.. 6 от мен
-
докоснах се до чувствената ти поезия...
и ми стана нежно и приятно в душата, приятелю..
радвам се на красивия ти стих... и те поздравявам.. -
С вечерта се любеха очите ми!
Мноого силна поезия!
Разтърсваща, докосваща! -
Седни до мен, за миг поне.
Да поговорим - за пореден път
един друг пак да се полъжем.
Нали си моята Душа -
лечителка на будната ми съвест.
Да ти припомня радостта,
с която всеки ден осъмваше,
лекуваше ме със илюзии
и кърпеше тревожните ми сънища
с молитвата за оцеляване.
Когато от калта на този свят
потъваше във скръб и боледуваше,
ти тръгваше на сляпо, аз оставах.
И не за първи и единствен път
разпръсквах камъчета, по които
да можеш в мен да се завърнеш.
Подай ръка, стисни я здраво.
Написах ти стихотворение -
как плувахме във паралелни светове,
а всъщност бяхме с теб единно цяло.
-
Рисуваш с думите - умело!
Приеми и моите поздравления! -
Но някак винаги е лесно, на светлото да бъда смел.....Харесва ми!!
-
Стиховете ти са като картина-шедьовър - изцяло обгръщат сетивата!!!
Поздравления, Аско! -
Харесвам как пишеш! Много истински, изстрадано и...тъжно!
-
Хареса ми идеята ти.
Хубава мъжка поезия! -
Стихове, поразяващи с болка и самота...
-
Прекрасно. чувствено и много емоционално рисувано с думи... Поздрав сърдечен, Атанас!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
сълзите ù ще имат вкус на пролет и роса.
И само птиците ще знаят,
че с мене снощи е била.
В утрото ще тръгна
като незарасла болка.
Но някак винаги е лесно
на светлото да бъда смел.
До следващия залез."
Невероятно сравнение, да сравниш нощта с жена! Усетих всяка една от думите ти!