18.01.2018 г., 10:20

С вестника на жена ми

465 0 1

С ВЕСТНИКА НА ЖЕНА МИ

 

Жена ми един вестник получава
и писаното в него до края чете,
дори и спорта мирен не остава,
със запетайките му тя си го яде

.

Не зная с всичко туй тя как се справя,
тя хвърля стария щом си получи нов,
и в седмицата всичко  ми разправя,
туй гдето е прочела в него със любов.

 

А вестника ѝ нещо е желтурко,
почти не сядам в него да чета.
Понякога той възхвалява Гурко,
а друг път си измисля нещо за света!

 

Но напоследък както забелязах
и той  подхвана здравето и болестта,
чрез него в свойта медицина влязох
и с очи по-други погледнах на света!

 

Видях,че пише хубави рецепти,
 че да се готви е наистина добре
и че подправките са нужни "менти"
и че от всички билки здраве се бере!

 

Така, че станах спец покрай жена ми
а и че всяка билка вече е добра!
И болните лекувам с телеграми,
наистина съм "доктор" преди да умра!
   16.01.2018г.София

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...