Jan 18, 2018, 10:20 AM

С вестника на жена ми

469 0 1

С ВЕСТНИКА НА ЖЕНА МИ

 

Жена ми един вестник получава
и писаното в него до края чете,
дори и спорта мирен не остава,
със запетайките му тя си го яде

.

Не зная с всичко туй тя как се справя,
тя хвърля стария щом си получи нов,
и в седмицата всичко  ми разправя,
туй гдето е прочела в него със любов.

 

А вестника ѝ нещо е желтурко,
почти не сядам в него да чета.
Понякога той възхвалява Гурко,
а друг път си измисля нещо за света!

 

Но напоследък както забелязах
и той  подхвана здравето и болестта,
чрез него в свойта медицина влязох
и с очи по-други погледнах на света!

 

Видях,че пише хубави рецепти,
 че да се готви е наистина добре
и че подправките са нужни "менти"
и че от всички билки здраве се бере!

 

Така, че станах спец покрай жена ми
а и че всяка билка вече е добра!
И болните лекувам с телеграми,
наистина съм "доктор" преди да умра!
   16.01.2018г.София

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...