С всички сили...

Прокарвам пръсти през лъчи от слънце
и моля се да не вали,
задявам се игриво с вятъра,
увещавайки го за спокойни дни.


Самодиви пърхат нежно покрай мене
и със шепот се опитват да ме спрат,
аз пък с вик, изпълнен с топлина,
ги карам бързо да умрат.


Светът потънал е във яма,
и вирее в мрак и съжаление,
хората отварят устни нямо,
но не могат да изкажат мнение.


Аз съм там отгоре
и дърпам със въже земята,
с цялата си буйна младост,
ще надскоча аз съдбата.


Дърпам с всички сили
и аха! да я изкарам,
хората се стряскат и пропадат,
и аз да дърпам продължавам...