23.03.2012 г., 6:34

С всяка глътка въздух ме обичай

976 0 3

Душата ми е поема  за любов,

живот съм аз вечен и чудесен.

Не спирай ти да вярваш в мен,

с безкрайна обич пътят е лесен.

 

По-мъдър съм от най-мъдрите,

по-любящ съм от най-любящите.

Говоря ли ти с поглед влюбен,

виждам повече от най-зрящите.

 

С всяка глътка въздух ме обичай,

за теб съм щастие и кислород.

Все така си пролетно прекрасна,

винаги печелиш моя жарък вот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...