Душата ми е поема за любов,
живот съм аз вечен и чудесен.
Не спирай ти да вярваш в мен,
с безкрайна обич пътят е лесен.
По-мъдър съм от най-мъдрите,
по-любящ съм от най-любящите.
Говоря ли ти с поглед влюбен,
виждам повече от най-зрящите.
С всяка глътка въздух ме обичай,
за теб съм щастие и кислород.
Все така си пролетно прекрасна,
винаги печелиш моя жарък вот.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
