С Ъ Л З А
СЪЛЗА
Сълза проблясна под звездите,
отрони се и падна в пръстта.
Сълза издаде мъката в очите
и се изгуби тихо в нощта.
Петно в земята твърда
остана дълго след това,
а там израстна гордо стръкче
нежна пролетна трева.
Нощес,когато всички спят,
роса на стръкчето стои,
а капчиците трепкат и искрят,
напомняйки за нечии сълзи.
Сълза размекна пръст корава,
дори и тя пред любовта
отстъпва бавно и не устоява.
Сърцето студено това не разбра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Банска Всички права запазени
