16 jun 2006, 2:42

С Ъ Л З А

  Poesía
1.4K 0 23

СЪЛЗА

 

Сълза проблясна под звездите,

отрони се и падна в пръстта.

Сълза издаде мъката в очите

и се изгуби тихо в нощта.

 

Петно в земята твърда

остана дълго след това,

а там израстна гордо стръкче

нежна пролетна трева.

 

Нощес,когато всички спят,

роса на стръкчето стои,

а капчиците трепкат и искрят,

напомняйки за нечии сълзи.

 

Сълза размекна пръст корава,

дори и тя пред любовта

отстъпва бавно и не устоява.

Сърцето студено това не разбра.

 

 

 

 

                 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Банска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...