16 jun 2006, 2:42

С Ъ Л З А

  Poesía
1.4K 0 23

СЪЛЗА

 

Сълза проблясна под звездите,

отрони се и падна в пръстта.

Сълза издаде мъката в очите

и се изгуби тихо в нощта.

 

Петно в земята твърда

остана дълго след това,

а там израстна гордо стръкче

нежна пролетна трева.

 

Нощес,когато всички спят,

роса на стръкчето стои,

а капчиците трепкат и искрят,

напомняйки за нечии сълзи.

 

Сълза размекна пръст корава,

дори и тя пред любовта

отстъпва бавно и не устоява.

Сърцето студено това не разбра.

 

 

 

 

                 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Банска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...