СЪЛЗА
Сълза проблясна под звездите,
отрони се и падна в пръстта.
Сълза издаде мъката в очите
и се изгуби тихо в нощта.
Петно в земята твърда
остана дълго след това,
а там израстна гордо стръкче
нежна пролетна трева.
Нощес,когато всички спят,
роса на стръкчето стои,
а капчиците трепкат и искрят,
напомняйки за нечии сълзи.
Сълза размекна пръст корава,
дори и тя пред любовта
отстъпва бавно и не устоява.
Сърцето студено това не разбра.
© Екатерина Банска All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
