Сахара
на малки късчета от спомени вали,
във кал превръща се целувката в сълзите,
спокойно вятърът отеква и боли.
По устните пътеки малки се чертаят,
крещяща жаждата засяда във ума,
след всеки облак тайните залязват,
и слънцето докосва пръстите в жарта.
Поредна песен от свистенето по дюните,
погалва впитата в сърцето самота,
красиви приливи и отливи златисти,
преплетени откъсват се и хукват в празнота.
Илюзията бавно във светът се потопява,
границите в пясъка изтриват се от мрака,
очите пълни са от слепота изгаряща,
протегната ръка студът дочака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
Поздрави!!!