16.03.2017 г., 8:39 ч.  

Сакрално място 

  Поезия
589 6 18

 

Сакрално място си скътах в сърцето,

издигнах висока преграда.

Приех веднъж то да бъде превзето,

сега там стои барикада.

 

Покрих го с късчета плам от душата.

Жарава разпалих. Мишена

не мога вече да бъда позната.

И няма да бъда ранена!...

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, Вальо!
  • Много хубаво!
  • Благодаря ви, приятели, че се отбихте отново при мен и споделихте мнението си! Вашето внимание ме трогва дълбоко! Желая ви здраве, любов и творческо вдъхновение!
  • Хареса ми кратката и силна форма на стихотворението ти. Чудесно е.
  • !!!
  • Огън и жупел си, изтъкана от Любовта!
  • Израстваш непрекъснато, Веси!...
    Силата ти е в кратките форми, а те не се удават на всеки!...
    Поздравления!...
  • Барикадите,
    сто пъти ще бъдат превзети
    жарави ще гаснат
    и пак ще се палят
    раните с нови любови
    ще бъдат полети
    а спомените...
    те ще те пазят.
    Поздрав!
  • Много ми хареса, но барикадите сами ще паднат някой ден! Поздрави!
  • За силното момиче и вярата!
    Поздрави мила и до нови!☺
  • Ако не махнеш барикадите си от сърцето, как ще бъде отново превзето? Поздрави.
  • Много ми хареса, почувствах го свое...
  • Имам чувството , че тази рана ти е "нужна" Веси а иначе си го написала както винаги силно и наистина няма как да бъдеш ранена. Поздрави!
  • Кратко, хубаво и въздействащо. Поздрав, Еси!
  • Но пак ще бъдеш обичана! Харесвам безпощадните изповеди на ранените души!😍
  • Хареса ми! Поздрави!
  • Любовта прави големи рани.Но тя е и спасителя на сърцето, което има стара рана. Сладост и болка за душата.
  • "В сърцето се влиза през рана,
    а рана се кърпи с любов"
    Ще видиш!
Предложения
: ??:??