Сам...
за времето, пропуснато
без теб.
Когато сам оставам не забравям
прекрасните си делници,
със теб.
Когато съм далече всяка вечер,
те срещам весела -
на сън...
Когато си далече много често
съм тъжен денем,
а на сън:
Долитат спомени познати
Изплуват, с твоите черти
И трупаме ги - като нумизмати -
от вчера, снощи и преди...
10.2000-0.30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени